|
CIAO! Women Project Проектът
“CIAO!
WOMEN” е адресиран
към
специфичните
нужди на
жените,
свързани
с
информационните
и
комуникационни
технологии
(ИКТ) в
контекста
на
ученето
през
целия
живот. Увеличаващата
се нужда
от
достъп,
както за
жените,
които
работят,
така и за
тези
които не
са заети
на
пазара
на труда (поради
възраст,
личен
избор
или
семейни
причини)
до
образователни
канали,
които са
насочени
към
техните
специфични
изисквания,
отговарят
на
техните
нужди, и
които не
са
непременно
насочени
към
заетост,
налагат
иновативни
подходи. От
друга
страна,
информационната
революция
не може
да
продължи
или да
влоши
половата
неравнопоставеност,
нито пък вече
съществуващата
полова
неравнопоставеност
може да
бъде
повлияна
от
различните
възможности
на
жените и
мъжете
да
усвояват
технологиите. Всъщност
многото
проучвания
по
отношение
на
жените и
технологиите
проведени
в
последното
десетилетие,
и
отразени
в
научната
литература
и
издания
на
международни
организации,
са
показали
нуждата
да се
пречупят
неоснователните
стереотипи
за
несъвместимостта
на
жените с
технологиита,
особено
в
светлината
на
обучението
за
възрастни. (Ocde, Statistique Canada Littératie, Economie et
Société, Résultats de la première Enquete
internationale sul l’alphabétisation des adultes,
Paris, Ocde, 1995). В
Речника
за
специални
термини
в
обучението
на
възрастни
в Европа,
съставен
от
Европейската
асоциация
за обучение
на
възрастни
(ЕАЕА) и
Института
за
обучение
към
ЮНЕСКО,
Хамбург,
1999, с
подкрепата
на
Европейската
комисия,
програма
Сократ,
Обучение
за
възрастни,
не се
съдържат
термини
като “пол”,
“жени”, “полова
дискриминация”. За
съжаление
нашият
опит
показва,
че това
не е
поради
факта, че
не
трябва
да се
взимат
предвид
специфични
аспекти,
когато
говорим
за Учене
и Жени, а
е по-скоро
поради
липса на
осъзнаване
на тези
специфични
аспекти,
често
негативни
за
жените. Невзимайки
под
внимание
проблема,
не
означава,
че
проблема
не
съществува. Дори
напротив,
концепции
като
преносимите
технологии,
връзките
между
хората и
артефактите
в
съизграждането
на
идентичността,
множествените
и
отличаващи
се една
от друга
идентичности,
проникването
на
информационните
технологии
в
ежедневната
среда и
нейните
присъщи
обекти и
т.н. –
всички
те са в
текущия
дневен
ред на т.нар.
“експерти”,
но са все
още
далеч от
класическата
схема на
планиране
на
обучение
за
възрастните,
и по-специално
за
жените. Докато
сравнително
малко
технологични
приложения
са
проектирани
за
постигнат
целите
за
равнопоставеност,
ИКТ може
индиректно
да
постигнат
съществен
ефект
върху
ролята
на
половете,
равнопоставеността
им и
даването
на
повече
възможности
на
жените. Вземайки
предвид
горенаписаното,
ние си
задаваме
следните
въпроси:
при
подготовката
на
образавателни
програми,
били те
формални
или
информални,
за
възрастни
и жени в
частност,
дали
наистина
разбираме
нуждите
и
интересите
на тези,
които
все още
нямат
достъп
до
Интернет
и до
компютрите
като
цяло?
Дали
използваме
терминология,
която е
разбираема
за
ползвателите?
Няма ли
риск да
се
преподава
в
курсовете
по начин,
който би
бил
подходящ
за тези,
които са
компетентни
по
отношение
на
определени
технологии,
но
изключва
тези,
които не
са и
нямат
дори и
основни
познания,
притежавани
от хора,
пораснали
в ера, в
която
говоренето
за
компютри
е част от
ежедневието. Но
преди
всичко,
има ли
риск
предубеждението
за
връзката
между
жените и
технологиите
да се
отрази
на тези,
които
правят
образователните
програми? Считаме,
че е
важно да
се
провеждат
задълбочени
проучвания,
като се
използват
подходящи
техники
и
ресурси,
за да се
разбере
как
възрастните,
особено
жените
които
нямат
познания
за “света
на ИКТ”
го
възприемат. Бихме
искали
да
достигнем
тези
жени,
които
нямат
никакви
умения,
свързани
с
информационните
технологии
за да
разберем
тяхната
идея за
ИКТ и
впоследствие
да
подготвим
помощен
материал.
Този
материал
може да
бъде
използван
от хора,
които
възнамеряват
да
организират
образователни
и/или
информационни
дейности,
които да
отговарят
на
реалните
интереси
на
целевата
група и,
преди
всичко, е
подходящ
и
структуриран
по
подходящ
начин за
тяхното
ниво на
знания. Други
резултат
от
проучването,
направено
от някои
от
партньорите
в CIAO!Women, са ясно
показана
позитивна
нагласа,
голям
интерес
и
любопитство
по
отношение
на ИКТ, в
частност
към
Интернет,
но също
се оказа,
че това
което
жените
казват
изглежда
дублира
информацията,
която се
разпространява
от
медиите,
която е в
повечето
случаи
много
обща и
объркваща,
независимо
дали
гради
положителен
или
отрицателен
образ. Влиянието
което
мас
медиите
могат да
имат при
представянето
на
истинска
полза от
Интернет
е
значително.
Възможно
ли е да се
определят
“добри
практики”,
които да
са
чувствителни
спрямо
половите
различия? Преглед
на
списания,
които са
насочени
към
дамската
аудитория
сигурно
би ни дал
някакви
насоки в
това
отношение. Това е
стимул
да се
помислят
и да се
подготвят
дейности
свързани
с Учене
през
целия
живот,
които по-скоро
включват,
отколкото
изключват
дамите
като
целева
група
при
информация
от този
тип. Това
може да
бъде
направено
не чрез
класически
курс за
компютърна
грамотност,
а чрез
образователни
методи и
съдържание,
което да
представя
прехода
от
компютърната
грамотност
към
подход
директно
базиран
на това,
какво
компютърът
и
ползата
от него
ще
представляват
в близко
бъдеще.
Има
правени
демонстрации
на това
как
женската
компютърфобия
е била
свързана
първоначално
с
липсата
на
продукти,
които да
представляват
интерес
за
жените.
Професорът
по
социология
Шери
Търкъл в
книгата
си "Life
on the Screen: Identity in the Age of the
Internet" много ясно
описва
как
жените
са
станали
потребители,
след
като са
спрели
да
гледат
на
компютъра
като на
устройство
за
програмиране,
а
започнали
да
гледат
на
технологиите,
като на
система
подпомагаща
комуникацията
и
връзките. |
|
|
|
|
|
|
|
|
